Езикова школа АКЦЕНТ Rotating Header Image

Великден в Малта

Малта е силно религиозна държава. На територията на трите острова има близо 400 църкви и параклиси, така че, ако човек поиска може да ходи всеки ден в различен храм. Преобладаващата религия е християнство, но има и една джамия. Религията е вкоренена дълбоко в съзнанието на малтийците и датира от пристигнето на апостол Павел на острова, около 60-та година от Новата ера, когато римски военен кораб, натоварен със затворници, заседнал на пясъчна коса на малко островче в днешния Сейнт Поул’с Бей /Заливът на Св. Павел/.

Там, където Св. Павел слязъл на острова, сега се издига скромна малка църква, която никъде не е отбелязана на туристическите карти. Нарочно. Тя е толкова малка и толкова ниска, че не се набива на очи и не блести с нищо, но въпреки това, точно тази малка черква е най-святото място за малтийците. Затова и не е отбелязана на картите за туристи. За да я предпазят. На стените на черквата са монтирани мраморни плочи с цитат от Библията, описващ слизането на апостола на малкия остров и чудото с изцелението на болните хора там. Нищо повече.

Друго интересно място е църквата в градчето Моста, с огромен и красив купол. Купол, който по време на Втората световна война е бил атакуван от немски самолети. Една бомба успява да уцели купола на църквата и да го пробие, като паднала вътре в самата църква. По това време в сградата имало над триста малтийци, които като силно религиозни решили да се скрият именно в църквата. Бомбата не избухнала. Тя и до днес си стои там, в църквата, като доказателство за една скрита сила …..

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпети петък е почивен ден в Малта. Предупреждаваха ни, че тогава нищо няма да работи, и че дори няма да има от къде да си купим храна. Не беше така. Явно туристическата индустрия е успяла да се наложи над религиозните догми. Повечето магазини и ресторанти работеха.

На английски Разпети петък е “Good Friday”, макар че не виждам основание да е “Good” –  така де, човека са го разпнали на кръст тогава. Въпреки това за малтийците този ден е празник. Не ходят на работа, отиват на църква, семействата се събират заедно на обяд, разхождат се …. Тогава са и големите процесии. Изключително интересно е да видиш как старинните градове са украсени с огромни светещи кръстове, главните улици са очертани с хиляди свещи и дори стълбищата имат специална украса и направени със свещи кръстове. Хората се събират на големи организирани процесии, разиграващи сцената с носенето на кръста от Христос по Голгота. Процесиите се водят от малки деца, облечени с религиозни носии, после следват “римски войници”, водещи окованите “престъпници” и съответно “Исус Христос” с голям дървен кръст, след тях следват понякога цял ”римски” легион със съответните униформи, със златни орли, с голям червен флаг – “SPQR”,  някои с лъвски глави и кожи… после са свещениците и хората, следващи процесиите. Туристите са навсякъде … с или без фотоапарати. Процесиите вървят бавно, на фона на музика, с периодични спирания за около 2-3 минути и така обикалят църквите във всеки град. На няколко места във всяка една процесия има по една огромна и пищно украсена статуя, която се носи от около 20 човека, посредством дълги дървени греди. Допълнително, заедно с тях се движат и още четири човека, носещи абсолютно неизвестни за мен инструменти – нещо като  дървени гредички, дълги около метър и половина, със специфични метални накрайници – нещо като вилица с два рога. Доста се чудих за какво ги използват, но накрая се оказа, че при спирането на процесията подпират гредите, на които е сложена статуята на тези метални вилици, и така дават възможност на носачите да си починат. Нещото, което не успях да видя, бяха хората, които тичат (със статуя?!) по време на процесиите. Вероятно не са във всяка процесия. Самите малтийци не са много наясно с причината за тичането и дадоха някакво странно обяснение, свързано с това, че Исус Христос  бил победителил и затова тичането било като някакво състезание, показващо, че той побеждава. Не бяха много сигурни…. Другото, което също пропуснах, беше истинското разпъване на кръст на жив човек. Казват, че дори го заковавали с геоздеи за кръста. Е, тук има и малка уловка, такива хора били само един – двама, и те се подлагали на средновековното мъчение след специални операции на ръцете им, отстраняващи нервите в тези части на ръцете (и може би краката) където веднъж годишно ги приковават с гвоздеи. Това ми се струва доста прекалено и театрално.

Интересното е, че такива процесии се организират и провеждат във всеки един град и село в Малта. Аз бях на три процесии – тези, които според представителя на една от езиковите школи, с които работим, са най-интересни, а именно процесиите в “трите града” – Сенглеа /Senglea/, Конспикуа /Conspicua/ и Виториоза /Vittoriosa/. Това всъщност са трите града, които първоначално са били населявани от рицарите. Те и досега имат характерна атмосфера, специфична архитектура и сякаш носят духа на рицарството и онази епоха. Само за тях си заслужава човек да отдели доста време, но за рицарите ще разказвам друг път. Те са оставили толкова много в Малта и сякаш са проявили само добрите си страни на острова, може би поради това малтийците и досега са им благодарни, слагат навсякъде флага им и ги почитат с процесии, тържества, музеи, статуи и какво ли още не.

Друго интересно нещо по великденските празници е, че т. нар. “дълъг уикенд” за малтийците е и момент за пикник. Доста невероятно ми изглеждаше, на толкова малък остров да си натовариш нещата в колата и да отидеш на някое по-закътанко местенце до морето /то там всичко е до морето, а закътано почти няма/, да си разпънеш палатката, масичката, столчетата и да си организираш истински пикник, на разстояние 5-10 км от дома. На разстояние, което ние имаме за нормално в рамките дори на един квартал на София. Но малтийците го правят, даже дечица и възрастни, грабнали пластмасови кофички весело оглеждаха мъничките полянки в търсене на охлюви. Вероятно, заради внезапният дъжд, поръсил острова предишната вечер. Рогатите животинки са една от традиционните храни за местното население, заедно със зайците, октоподите, рибата, картофите и няколко вида супи. Към тях могат да се добавят и артишока, каперсите, доматите, ягодите, плодовете на кактусите и още няколко повече или по-малко познати в България плодове и зеленчуци.

Традиционното за нас агнешко по Великденски тук го няма. Но аз вече съм в България и няма да го пропусна на нашия си Великден!

Вижте още:

Април, Малта, английски – ден първи

Fun in the sun: втори ден в Малта

Ден първи в Малта

 

Автор: Християн

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *