Езикова школа АКЦЕНТ Rotating Header Image

Fun in the sun: втори ден в Малта

Втори ден в Малта – не е като първия, вече знам кой автобус да хвана и къде да сляза. Ориентир ми бяха наблюдателните кулички. Те са нещо като малки крепости, квадратни, с приблизително 15 метра при основата и около 10 метра високи. Нагоре леко се стесняват, а на върха са плоски и имат една или две наподобяващи малки кулички пристройки. Направени са от жълтеникав варовик, както почти всичко в Малта, но са направени още през 1600 година, или малко след това. Харесаха ми, стоят си там от около 400 години и пазят. Пазят заливите, пристанищата, плажовете. Въоръжението им стандартно е било от по две железни оръдия и личното въоръжение на войниците в тях. Направих хубави снимки. Жалко, че в България не са останали почти никакви крепости. Когато човек застане до една такава мини крепост, изпитва някаква сигурност. Ако крепостта можеше да говори, сигурно щеше да жаже нещо от сорта на “АЗ ВИЖДАМ. АЗ ПАЗЯ!”.

Изключително много ми хареса начинът, по който един директор на голямо и хубаво езиково училище дефинира обучението в Малта. Той се оказа изключително културен, с много приятен и чист английски за разлика от провлачените гласни на местните. Явно не от една и съща порода с местното население на острова, въпреки че със сигурност живее там много отдавна. Както и да е, този човек управлява едно от най-големите частни езикови училища там, училището разполага с перфектна база, нова и идеално поддържана самостоятелна сграда с всичко, за което може да се сети човек вътре – интерактивни бели дъски, огромен брой широки и удобни зали, няколко компютърни кабинета за самоподготовка, страхотен бар/бюфет, отдел за забавления, екскурзии и свободно време. Но най-много ми хареса виждането му за езиковото обучение в Малта. Той каза горе-долу следното:  “Малта обикновено се асоциира със забавления и слънце, ние искаме да курсистите ни да я запомнят и с високото ниво и качеството на обучението по английски.”

Малта често е била арена на дълги обсади и жестоки битки. Най-неочакваното нещо за мен тук беше да науча, че Малта присъства и в българското народно творчество. Не че някой пееше български народни песни тук, научих го отново от екскурзовода Боян. Напишете в която и да е търсачка “Мома защитава остров Малта” и веднага ще изязат резултати с наши народни песни – каза той. Проверих го, наистина е така. Неговото обяснение беше, че при обсадата на Малта от турците са използванипочти всички налични еничари – приблизително около 6 000. Горе-долу  една трета от тях се смята че са били българи… т.е. били са български момчета, някога, когато са ги отвлекли от семействата им, на по 5-6 години, а при обсадата вече са били превърнати в жестоки зверове, без семейства, без род, без родина. Хора, можещи единствено да убиват …  Само че техните родители и семейства в България не ги били забравили, мислели непрекъснато за тях и се надявали някога те да се завърнат, да ги видят отново. И са се притеснявали, когато разбрали, че започва война, притеснявали са се за синовете си. Затова са и песните – точно тази песен е предупреждение към султана да не напада силната крепост Малта, за да не бъде разбит и да не бъдат погубени откраднатите и превърнати в еничари българчета….

Българи има и сега в Малта – около 7 000. Никак не са малко на фона на цялото население от 450 000 души. Дори имало и български ресторант, но още не съм попаднал на него. Срещнах обаче една българка – работеше към заведение на крайбрежната алея, раздаваше листовки на минаващите туристи. Много се изненада, че съм познал че е българка, въпреки че си говорехме на английски, та чак се зачуди дали да превключи на български. Не знам защо, но докато на мен ми беше приятно да срещна сънародник там /или тук/, тя като че ли се притесняваше ….. всъщност знам….

Учене и работа е често предлагана възможност от езиковите училища в Малта. Обикновено схемата е една или две седмици курс, последван от работа или в самото училище, или в сферата на туризма или евентуално маркетингова работа. То и за друго е трудно да се мисли, след като не знаеш езика на местните и нямаш образование, което те ценят. Както и да е, това представлява интересна възможност и много курсисти от Испания, Германия и най-вече Русия се възползват от нея. Хубавото при курсистите от ЕС е, че има възможност за финансиране на престоя им в Малта по различни европейски програми, а и не се нуждаят от визи, както например руснаците. Уловката в цялата история е, че работата която се предлага е неплатена …… Но си заслужава, особено ако ЕС плати курса по английски, самолетните билети и настаняването.

Много се забавлявам с езиковите училища/школи тук. Обикновено те са на по 3-4 етажа, на всеки от който има по няколко учебни зали. Малките училища гледат да се похвалят и веднага ме качваха на последния етаж, т. нар. “Executive Floor”  –  и казват в прав текст – Ето, вижете, ние имаме “Executive floor”, с огромна гордост при това. Разбира се, очакват да “ахнеш” и много да се впечатлиш – хубаво, похвалвах ги и те направо грейваха. Този етаж може би е най-правилно да се преведе на български като “Шефски етаж”. Там залите са по-малки, ако въобще има повече от една зала, за по-малък брой хора са, обикновено 6-7, и са по-луксозно обзаведени. Разбира се, ако училището има една интерактивна дъска, то тя е сложена именно там. Това, което повечето от тях не знаеха, е че двете училища, с които работим от около три години в Малта, имат интерактивни бели дъски в почти всички свои стаи …. А другото, което не знаеха, че лично на мен най-много ми харесват градините на покривите на сградите! …. и че никак не съм доволен от ефективността на времето, изразходвано за обучение с интерактивна бяла дъска. Иначе, друго си е да имаш Executive floor. J

Разбира се, това не важи за всички училища в Малта. В най-доброто, на което попаднах, онова с мениджъра англичанин /вероятно/, нещата се развиха по съвсем различен начин. Той нито се криеше някъде по етажите, нито ми прати някоя местна красавица или русичка рускиня да ми разказва 2 часа, а сам слезе, посрещна ме, покани ме в барчето!! на училището на кафе, поговорихме и след това ми показа какво са постигнали и кои са. В неговия кабинет. Е, и те имаха “Шефски етаж”, но от друга страна си е добре да разделиш групите с тийнейджъри и детските групи от тези със студенти и мениджъри на големи, средни и малки фирми.

Същия ден разбрах, че и в Малта вали дъжд, доста неприятен при това. Сигурно нямаше да ме впечатли чак толкова, ако не си бях оставил чадъра в хотела.

Впрочем, цяла Малта се подготвя за “Good Friday” или на български Разпети петък. Тук, като силно религиозна страна това се празнува с процесии и разиграване на събитията. Ще снимам колкото мога и ще напиша след като го видя с очите си.

Малтийският сокол е най-често срещаната асоциация при споменаване на името на острова. Нарицателно е. Малко хора обаче знаят какво точно означава това. Може и да прозвучи странно, но най-близкият еквивалент на това понятие на български, е “Кон за кокошка”! Причината е, че когато Йоанитите си търсели място, на което да се заселят и да развиват ордена си, са им предложили да им дарят остров Малта. Те обаче отказали да го приемат като дарение и поискали да го купят. Цената била един ловен сокол. Малтийският сокол. Мисля, че дарителят и в последствие продавач е бил кралят на Испания.

Другата най-често срещана асоциация е Малтийският кръст. Той обаче не е малтийски … пак според Боян.

Като споменах Боян, се сетих и за друго нещо, помните ли филма “Време разделно”? Там имаше един венецианец, писар, същият, който носеше чалма, хем после грабна кръста на попа с голи ръце от огъня. Ей за това време говорим, точно тогава са били обсадите и големите битки тук. Същият този венецианец обаче /или такива като него/ са оцелели след една друга голяма битка – тази за остров Родос. Само че, както той казва във филма,  “След битката, изборът на шапки не беше много голям!” ……. за тези, които все още са имали на какво да сложат шапката, разбира се.

Интернетът в Малта си е малко проблемен. Принципно има възможност за WiFi  достъп почти навсякъде през два оператора – Ozone  и FreeInternet, те обаче никак не са “фрий”, а искат плащане. За съжаление в моя хотел сигналът им винаги е слаб, друг въпрос е защо хотелът има безжичен рутер само на рецепццията и защо искат по 3 евро на час за достъп през него. Не е така обаче навсякъде. Например в много от паркчетата има безплатен WiFi  достъп, осигурен от правителството на Малта и … Cisco! Също така, почти всички езикови школи имат безплатен интернет в сградите си, има и в Макдоналдс и в Пица Хът.

Толкова от 4 април… Утре очаквайте още.

Автор: Християн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *