Април, Малта, Английски

Първите ми впечатления, след почти 5-часов полет, са за много, много спокойно място. Цялото изградено от жълт камък, правилно изрязан и правилно подреден. Жълтите варовикови блокчета са навсякъде – сгради, огради, крепости. Дори пътищата извън градчетата имат нисички каменни огради, не знам защо, но ми хареса. Случих на екскурзовод – Боян се казва. За около 1 час първия ден ни дръпна такава лекция за Малта, навърза я и с Библията, и със Западна Европа, и с историята на България, и с турското робство, че и с най-новата ни история, при това преплетена с Тамплиери, Йоанити, битки, лекари … и няколко повече или по-малко известни българи (от най-ново време). Аз съм по работа тук, вероятно няма да мога пак да го слушам, но на всеки, който пристигне в Малта, му пожелавам такъв екскурзовод, а най-добре същия. Казвам че съм по работа, но не съм дошъл да уча английски – това успях да го свърша преди доста години в най-перфектната езикова гимназия в България (докато бяха все още перфектни), тук съм, за да избера почти толкова перфектно местно училище, където да учат други българи, да учат и да научават, при това на много интересно и живописно място. И досегашните са добри, но аз искам най-добрите. Не е много.

И пак сред първите впечатления – 4-звезден хотел в Малта не е като 4-звезден хотел в София. Полуколониалният стил нещо не ми допадна, персоналът е от рускини и китайки за камериерки, англичани и малтийци на рецепция и в ресторанта. Очаквах повече. Затова пък готвят вкусно и струпват огромни купчини храна в ресторанта, за щастие на тълпа възрастни англичани, орда шумни русначета, китайци, немци, българи и кой-знае какви още гости по това време. На закуска, една от българките в групата, след дълго оглеждане и преценяване, заяви, че тук минавала за една от слабичките. Явно не брои рускините. Впрочем, водата във външния басейн е с температура около 18 градуса, но русначетата си се къпят в нея, е не всички, има и такива, които залагат на вътрешния и на джакузито… и добре правят, според мен.

Автобусите са основен транспорт тук … за който не си “носи” кола, а където не става с автобус или кола – пеша. Но с това обърнато движение шофирането си е предизвикателство. Очаквах стари английски автобуси, а се оказаха чисто нови, с климатизация, с удобна вътрешна сигнализация (ако не натиснеш копчето, шофьорът не спира на спирката), чисти и редовни. Много добре организирани. Атобусни спирки има на всеки 300 метра. Много приятна изненада, на фона на софийските обществени МПС-та. Това, което не ми хареса, е как карат през шахтите – с пълна газ!!! Като една известна българска песен за комбайни… А те шахтите им са малко като нашите – леко хлътнали и когато авобусът се натресе на шахтата все едно бомба пада върху него, отначало дори си помислих, че шофьорът нарочно минава през абсолютно всички шахти – за да ме пробва. Иначе имат хубави пътища. Но здраво са се оляли с шахтите. Билетът за цял ден е 2,60 евро и човек може да обикаля навсякъде, цял ден. “Уан дей тикет”, “Плийз”!. Да не се бърка с “Уан уей тикет”, защото е много по-неизгодно, а и няма нищо общо с едноименната песен. Билетите се продават в автобуса, после се хаващате здраво и …. газ през шахтите.

Градчето в което се случи моят хотел, се казва “Сейнт Пол’с Бей” – т.е. Заливът на Свети Павел, защото преди около 1500 години му се случило да корабокрушира тук, на път за Рим, като затворник на римски военен кораб. Още го помнят местните….. имало и църква, но за нея по-късно, след като я видя. Градчето е на около 20 минути от Слима и Сейнт Джулианс – други две градчета, за мен са по-скоро други две кварталчета, където основно е съсредоточен животът и туризмът. Е, има и още – Гзира, Валета, но столицата Валета е само административна, и е един вид архитектурен и исторически паметник.

 

Изпълних програмата за първия ден на 100 процента – двете училища, с които работим в момента, са посетени, таксите на новите курсисти – платени, запознал съм се с когото трябва, успях да разгледам и едното от новите училища, които останаха след първоначалната селекция и минаха през три сита с различни по рамер критерии. Маркетинг-асистент им беше симпатично рускинче, което толкова се зарадва, че някой им идва на крака и им предлага съвместен бизнес, че близо два часа ми надува главата и ме развежда из цялото училище и апартаментите, в които настаняват учениците си. Едва се измъкнах от нея, но успя накрая да ми подари и два билета за екскурзии – с автобус и с лодка. Другото, което успя да направи, е да остави отлично впечатление и много да вдигне летвата за следващите в списъка за проверка училища. Впрочем, това беше точно до университета, със стадион отсреща, басейн с олимпийски размери, много възможности за настаняване и чудесно звучаща културна програма – както за порасналите, така и за тийнейджърите. Плуване, тенис, футбол, екскурзии, езда, официално посрещане, официално изпращане ….. и отлични цени. Няма как да не спомена кактусите – има ги на много места, и при много къщи. Снимах ги, снимах и много красиво кръгово движение, в средата на което бяха посяти десетина палми – вече на по 5-6 метра височина, те превръщаха пътното съоръжение в украса за града!

Обиколих сериозна част от градчетата пеша и се оказа, че малко ме е хванало слънцето … но вече е късно за слънцезащитни средства, а и не нося шапка.

Завършек на всичко е покана за тържества по случай Великден, оказа се, че тук това е съпроводено от процесии и разиграване на историческите събития, с римски войници, с голям дървен кръст и един Христос, който да го мъкне по импровизираната Голгота. Поканата разбира се е от дългогодишни парньори и няма да пропусна събитието, ще направя и снимки, а и ще разказвам подробно.

Добре, че си взех удобни обувки…

 

3.04.2012 г.       Християн

 /следва продължение/