„Ще замести ли мишката книжката?” беше тема на кандидатстудентски изпит по журналистика в любимото СУ преди 5-6 години. Тогава бъдещите журналисти се ошашавиха до разумна степен. Сега, няколко години по-късно, май наистина сме поели по този път.

Computer_Mouse_And_Books

„Индивидуално онлайн обучение”.

Дори и аз бях леко скептична, като го чух за първи път. Въпреки че, за разлика от повечето учители, съм доста на „ти” с всички технологии. Ама само си се представих – пред компютъра, със сканиран учебник и диска, зареден в Winamp, със слушалки на ушите и микрофон отпред… и ученик, когото няма да виждам какво точно прави, докато обяснявам Сегашно просто време. Беше доста различно от представата ми за идеален учебен час. Още повече, че аз лично си падам по „визуални обяснения на непознати лексикални единици”. Ще рече –жестикулирам, докато обяснявам непознатите думи. Или пък ги „изобразявам” на лицето си. Всичко, за да накараме въображението на курсистите и мисленето им на английски да се задействат.

Та онлайн обучението ми се струваше съмнително. Но реших да пробвам. И останах доста изненадана от резултата. Не само, че е доста успешно по отношение на покрит материал в часа, но е и доста приятно.

Слушането и говоренето се развиват в степен, недостижима за обикновените часове, където това, което не можеш да възприемеш с ушите си, възприемаш с очите си. Онлайн няма такива неща. Това, което чуеш във слушалките, не се подпомага от визуални подсказки. Ако не ти е ясно, не можеш да питаш с жестове. Трябва да говориш по микрофона. Учебниците в електронен вариант също се оказаха много добра идея. Не тежат, не се износват и не вредят на околната среда. Дори чисто техническите смущения във връзката си имат своето преимущество – все пак трябва да се подготвяме за „real life situations”. Къде се е чуло и видяло перфектна връзка, особено, когато говориш на чужд език и трябва да чуеш всичко?!

Та така – седиш си в удобния офис стол или на дивана вкъщи и слушаш и говориш на английски.  Не мислиш кога трябва да пуснеш sms  за синята зона, не се притесняваш, че ще се прибираш по тъмно, дори може да затваряш очи, когато се умориш, без това да изглежда неучтиво.

Та общо-взето онлайн обучението е забавно. Дори и от гледна точка на нас, преподавателите. Все пак, за първи път имах час, за когото не ми се налагаше  да се обличам специално и да се притеснявам дали косата ми не стърчи на всички посоки.

Мишката няма да изяде книжката. Но мишката е чудесен „фасилитатор” за книжката. Защото за онлайн уроците няма непреодолими разстояния. Всичко е възможно при наличието на желание. И добра интернет връзка.

Автор: Nellie D.

За мишките, хората и книжките

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *